Когато разглеждаме полезните свойства на една билка, рано или късно ще стигнем отново до тайните на аюрведическата медицина и едно от чудесата в нея. Казват, че всяка билка в индийската традиционна медицина има своята магия и това определя действието й върху тялото. Някои от тези билки са се утвърдили в съвременната медицина, други се все още плод на митове и легенди. Една от тези билки е Mucuna pruriens, наричана още кадифен боб. Освен че нейните свойства са известни от векове, Mucuna pruriens е една от малкото билки, които се използват успешно в медицината.
Какво представлява Mucuna pruriens?
производство на екстракти
 Мукуна е растение, което вирее на територията на Индия, Карибските острови и някои части от Африка. Мукуна е пълзящ храст и притежава разнообразни цветове - бели, лавандулови и лилави. Възможно е да достигне до 15 метра височина. Цветовете притежават защитен механизъм и причиняват сърбеж върху гола кожа, което се дължи на алкалоида мукунаин.

Кадифеният боб от десетилетия се култивира за масово производство, като освен за лечение на рани, се използва още и за наторяване на земеделски земи и захранване на едър и дребен рогат добитък. В отделните региони са се формирали различни видове мукуна, а за култивиране все по-често се използват хибриди.

Мукуна се отличава както с богато съдържание на микронутриенти, така и с високо съдържание на макронутриенти, поради което има и калорийна стойност. Бобовите зърна на растението съдържат до 30% протеин като калорийно съдържание и между 11 и 23% протеин от цялата маса.

Зърната се отличават и с високо съдържание на фибри – до 40% от общата маса. Изсушените зърна са с по-високо протеиново съдържание, което може да достигне до 35%. Хранителната стойност на кадифения боб обяснява и масовото му използване като храна за добитък.

Освен белтъчини и фибри, Mucuna pruriens е богата още на мазнини. Преобладават есенциални мастни киселини като олеинова и линолеинова.
Химичните анализи показват, че подобно на много други екзотични растения, Mucuna pruriens се отличава с висока антиоксидантна активност, която се дължи на множеството фитохимикали. Основните антиоксиданти са феноли и гликозиди.
производство на хранителни добавки
 Главната активна съставка в зърната е феноловият компонент Л-Допа,  който съставлява от 5 до 20% от съдържанието на екстракт. Други основни компоненти са индоли и алкалоиди, като зърната съдържат четири идентифицирани досега алкалоида.

Mucuna pruriens съдържа високи концентрации на никотинова киселина (витамин В-3),  серотонин и 5-HTP, коензим Q10, адреналин, бета-карболин, инозитол и малки количества от базови минерали като селен, желязо и магнезий.

Мукуна съдържа още високи концентрации на танини (полифеноли), които притежават потенциални свойства за блокиране разграждането на белтъчините. Други евентуално нежелани компоненти са цианогенните гликозиди, които са токсични за човешкото тяло.

Интересно е да се отбележи, че листата на мукуна съдържат високи концентрации на триптаминови компоненти, които са халюциногени, но липсват в широко използваните зърна.
Как действа Mucuna pruriens?

Редица ин витро и ин виво изследвания установяват мощно влияние на Mucuna pruriens върху организма, като билката може да притежава силни противовъзпалителни, антидиабетични, антиоксидантни и неврозащитни свойства, които почти изцяло се дължат на Л-Допа.

Именно фактът, че мукуна е най-богатият източник на Л-Допа в природата е причината тя да бъде обект на толкова подробни научни изследвания.

Л-Допа функционира не само самостоятелно, но и взаимодейства с останалите активните вещества от състава на Mucuna pruriens, като индоли и тетрахидроизокиноли. Те засилват антиоксидантите и свойства.
производство на хранителни добавки
От друга страна, дългосрочната употреба на Л-Допа при неврогенеративни заболявания може да прояви обратен ефект, като увреждане на ДНК и понижаване на редуцирания глутатион. Това може да се дължи на засилен синтез на реактивни семикенони от Л-Допа.

Все по-често се сравнява изолираната Л-Допа (леводопа) с екстракта на мукуна пруриенс. Леводопата е по-предпочитана, защото е изградена от една молекула и се изследва лесно, но има странични ефекти, които са нетипични за Mucuna pruriens.

Установено е, че леводопа увеличава увреждането на ДНК чрез медните йони в мозъка, докато този ефект е избегнат при мукуна заради свойствата и да се свързва с металите.

Антиоксидантните свойства на естествената Л-Допа оказват и допълнителен защитен ефект. Едно от малкото сравнителни изследвания върху хора демонстрира, че Л-Допа от мукуна е 2-3 пъти по-потентна от изолираната леводопа и не предизвиква странични ефекти като дискинезия (прегъване на жлъчния мехур).

Полуживотът на Л-Допа в човешкото тяло е едва около един астрономически час. Установено е, че термичната обработка уврежда много от микроелементите в Mucuna pruriens, включително и ензимите.

Растението обаче е най-уязвимо към сода бикарбонат, която понижава драстично всички микроелементи, като в най-голяма степен се засяга леводопа.